Проучване

• Наблюдават се различия в мненията на гражданите, от една страна и от друга страна - на представителите на СГО и служителите в администрацията относно въпроса за участие на представители на СГО в консултативни органи на общинско ниво. Само 24,8 % от гражданите считат, че СГО имат такова участие. Почти еднакво е разпределението на отговорите сред представителите на СГО и сред служителите в общинската администрация (съответно 62,5 % и 61,5 % е делът на анкетираните, които дават положителен отговор по въпроса). Вероятна причина за значителното несъответствие в мнението на гражданите и другите две групи е несиметричната информация за дейността и постиженията на местната власт и за сътрудничеството й със структурите на гражданското общество. Направената констатация поставя въпроса за оптимизиране на взаимодействието между трите изследвани целеви групи по отношение на информационните потоци между тях. От друга страна, трябва да се отчита и факта, че сътрудничество може да се осъществява и във форми, които не са институционализирани и формализирани с конкретно представителство в консултативни органи. Причина за посоченото съответствието в отговорите между представителите на СГО и общинската администрация е и непрекъснатият контакт между тях, както по оперативни въпроси, така и в хода на осъществяване на съвместни проекти.
• Жителите на общината, които използват интернет и дават положителен отговор на въпросите за наличие на партньорство и за участие на СГО в консултативни органи на местно ниво е по-висок от тези, които използват интернет, но присвояват отрицателен отговор на въпросите. Жителите, които не използват интернет са много по-склонни да дават негативна оценка за партньорство и за участие на СГО в консултативни органи. От тук е изведено предположението, че съществува скептицизъм сред една част от населението на общината, защото не са достатъчно информирани, но по презумция отричат наличие на сътрудничество между СГО и общинската администрация. 1 Тествани са хипотезите дали констатираният скептицизъм е обвързан с осведомеността и с образователното равнище на респондентите. Установява се, че съществува връзка между факторите „използване на интернет за осведомяване за текущата работа на общинската администрация” и „образователно равнище” на респондентите. Преобладаващата част от негативните отговори относно използването на интернет са съсредоточени в негативната част на скалата по посока на хората със средно и под средно образование. Аналитичният разрез „наличие на партньорство – образователно равнище” показва, че съотношението между положителните и отрицателните отговори по отношение на сътрудничеството между местна власт и СГО варира според образователното равнище. При жителите с висше образование има най-голямо положително несъответствие между отговорите в полза на наличие на партньорство. Т.е. респондентите с висше образование са много по-склонни да дават положителен отговор за наличие на партньорство в сравнение с жителите с по-ниско образование. Скептицизмът на населението с по-ниско образование може да е провокиран от различни причини, сред които: по-ниски доходи като резултат от образователното им равнище; икономически трудности при справяне с ежедневието и др. Тази връзка обаче не следва да се отдава само и единствено на скептицизъм на хората в общината, а също да се отчита и факторът „осведоменост”. Дори реалното съществуване на сътрудничество в различни форми може да остане незабелязано сред тази част от населението, която няма достъп до информационни канали и средства или не се интересува от текущата работа на общинската администрация.
• Служителите в общинската администрация и представителите на СГО заявяват категорична позиция за липса на конфликти помежду си. Тази категоричност в отговорите е отлична основа за задълбочаване на сътрудничеството между тези групи в посока социално-икономическо развитие на общината.
• Между различните целеви групи съществува различие в оценките относно упражнявания граждански контрол върху решенията на местната власт. За 4,6 % от гражданите и за 11,5 % от служителите на общинската адмнистрация категорично се упражнява контрол върху местната власт. Нито един представител на СГО не споделя това мнение. Приблизително 57 % от гражданите считат, че в известна степен контрол има, но това мнение споделят едва около 25 % от служителите на администрацията и представителите на СГО. По отношение на опцията, че контрол липсва, единствено при служителите на общинската администрация не се регистрира никакъв отговор. Около 15 % от гражданите и почти 40 % от СГО са на мнение, че не се упражнява контрол върху структурите на местната власт. Съществено се различават и резултатите по последната опция “без мнение”. 20 % от гражданите и около 38 % от предстатвителите на СГО не споделят мнение, докато почти 66 % от служителите в общинската адмнинистрация не се ангажират с конкретен отговор. Причините за това могат да бъдат различни, напр.: нежелание да се сподели конкретна позиция поради опасение, че анонимността на анкетата ще бъде разкрита; липса на обективна оценка, по която да се оцени степента на контрол и др.
• Почти всички респонденти реагират с проява на активна гражданска позиция на въпроса дали по принцип е необходимо да се упражнява контрол върху решенията на местната власт. Съпоставката в отговорите на трите целеви групи по въпроса показва, че има много висока степен на сходство в мисленето на анкетираните. Делът на респондентите, които възприемат категоричното становище да се упражнява граждански контрол е най-голям при на СГО (75 %). Почти същият е делът на гражданите, които мислят по същия начин (69,8 %). Служителите на общинската администрация, които подкрепят категоричното становище за контрол на дейността е малко по-нисък – 57,7 %. Значителна част от представителите на общинската администрация подкрепят становището, че контрол е необходим, но само в известна степен (42,3 %). Същото мнение споделят 19,0 % от гражданите и 12,5 % от представителите на СГО. Тези данни показват желание на значителна част от анкетираните да се упражнява умерен контрол върху работата на общинската администрация. Вероятната причина за посочването на този отговор е желанието да се остави известна свобода за функциониране на администрацията, защото тоталният контрол в редица случаи може да демотивира инициативността й (включително и при вземането на решения), а от друга страна съществува вероятност от забавяне на процесите, свързани с администрирането на дейността (в стратегически, тактически и оперативен порядък).
• Според представителите на местната администрация, най-важните направления на информационните потоци, които следва да бъдат изградени и поддържани от структурите на местната власт към останалите целеви групи са следните: взети решения на всяка сесия на общинския съвет (76,9 %) и приоритети на социално-икономическото развитие (69,2 %). При съпоставка на отговорите по поставения въпрос с останалите целеви групи се установява, че има висока степен на сходство в начина на мислене на служителите на местната администрация, представителите на СГО и гражданите. И трите целеви групи поставят като приоритет за информацоионно обезпечаване взетите решения на всяка сесия на общинския съвет. Приоритетите на социално-икономическото развитие присъства като втори и трети по значимост избор за предстатвителите на различните групи. Гражданите демонстрират висока чувствителност по отношение на изпълнението на общинския бюджет, докато представителите на СГО желаят като водеща област за информиране да бъде откроена “разработвани и прилагани местни политики и стратегии”.
• Въпросът дали в общината са организирани дебати по значими въпроси от социално-икономически характер показва до каква степен всяка от изследваните целеви групи е обезпечена информационно. При извършване на сравнение с отговорите по този въпрос с представителите на трите целеви групи се установява, че има по-висока степен на сходство в мненията на общинските служители и СГО, отколкото в мненията на тези две групи, от една страна и гражданите, от друга страна. 75 % от представителите на СГО споделят, че инцидентно е имало дебати, 12,5 % се придържат към тезата за редовно организиране на дебати и 12,5 % не са запознати да е имало подобни мероприятия. В групата на гражданите се установява по-песимистичен поглед върху поставения въпрос. 31,7 % от запитаните заявяват, че инцидентно са се организирали такива дебати, само 4,6 % твърдят, че знаят за редовното им организиране, като останалите почти 60 % не са запознати да е имало срещи, на които да се дискутират проблеми на общината. Сравнението на мненията на целевите групи отново извежда въпроса за информацията и за ефективността на осъществяваната комуникация между местната власт, СГО и гражданите, което потвърждава вече направената хипотеза, че това е една от областите, в които има нереализиран потенциал за развитие (особено по отношение на комуникацията с гражданите)

• С много малки изключения служителите на общинската администрация възприемат предоставяната от местните власти информация като достъпна, навременна, точна и пълна. Комплексната претеглена самооценка на служителите за цялостната работа на общинската администрация (след отчитане на комплекс от 10 различни показателя) е силно позитивна – 1,45. От всички оценки дадени от различните групи по отношение на работата на общинската администрация, тази оценка е най-позитивна, т.е. служителите на общинската администрация присвояват най-добра оценка за своята работа.
• Комплексната претеглена оценка на представителите на СГО за цялостната работа на общинската администрация след отчитане на всеки от разгледаните 10 показателя е позитивна – 1,75. Като се отчете факта, че оценяването е по 3-степенна скала може да се уточни, че оценката е «добра». Между 25 % и 63 % от представителите на СГО изразяват положително или неутрално становище по всяка от десетте области за оценка на общинската администрация, но като цяло оценките на СГО са малко по-ниски от тези на гражданите, т.е. представителите на СГО като цяло са по-скептични при оценка на общинската администрация.
• Между 20 % и 60 % от гражданите изразяват положително или неутрално становище по всяка от областите за оценка на общинската администрация. Това също води до формиране на сравнително високи оценки по всеки показател. Комплексната претеглена оценка на гражданите за цялостната работа на общинската администрация след отчитане на всеки от разгледаните 10 показателя е «много добра» – 1,49 (по 3-степенна скала).
• Гражданите и представителите на СГО присвояват “добра” оценка за осигуряваната им информация от страна на общинската администрация. Формираните разпределения на отговорите и средните оценки не позволяват да се твърди със сигурност коя от двете целеви групи е по-скептична. Гражданите са по-скептични по отношение на критериите “точност” и “достъпност”, а представителите на СГО – във връзка с “пълнота” и “навременност”. По-високите оценки на СГО относно точност и достъпност на информацията не са изненадващи, защото СГО поддържат партньорски отношения с общинската администрация и в „оперативен режим” се осведомяват за дейностите на местната власт. Комплексната средна оценка за качеството на получаваната от СГО информация е 2,5. Отчитайки факта, че оценяването се извършва по 5-степенна скала, може да се направи извод, че като цяло представителите на СГО възприемат като добро (или малко “над средно ниво”) качеството на получаваната от тях информация. Комплексната средна оценка на гражданите за качеството на предоставяната от общинската администрация информация е 2,46, т.е. като цяло гражданите считат, че получаваната от тях информация в задоволителна степен е точна, пълна, достъпна и навременна. Посочените резултати дават основание да се направи извод, че използваните от общинската администрация информационни канали и средства по отношение на СГО са оптимизирани в малко по-висока степен в сравнение с тези, насочени към гражданите на общината. Следователно трябва да се търсят възможности за тяхното по-ефективно използване за трансфер на необходимата като количество и качество информация, съобразени със спецификите на различните целеви групи.

? Мотивацията на СГО според преценката на служителите на общинската администрация е много добра. Не така стои въпросът обаче с мнението им относно компетентността на СГО. По въпросите, свързани с разработването и приложението на местни политики и стратегии се констатират оценки, които са разположени в негативната част на скалата (2,38). 38,5 % от служителите на общинската администрация считат, че липсват компетенции на СГО за да участват ефективно в процеса на разработване и прилагане на местни политики и стратегии. Същевременно 61,5 % от запитаните мислят, че СГО са компетентни в известна степен, но има още какво да се желае. Мнението на служителите на общинската администрация е логично предвид получените вече отговори от тях относно направленията, в които е необходимо да се осигурява информация за СГО и гражданите и за областите на бъдещо сътрудничество с тях. Местните политики и стратегии са направление с относително нисък приоритет относно осигуряването на информация от страна на местната власт. Около 58 % от служителите в администрацията считат, че е необходимо СГО и гражданите да получават информация по този специфичен въпрос (за останалите направления подкрепата е около и над 70 % от служителите). Възможна причина за ниския относителен дял (в сравнение с останалите области) е скептицизмът на една част от общинските служители, че тази информация може да обезпечи компетентни ответни реакции сред голяма част от гражданите и СГО в общината. Същевременно, когато общинските служители оценяват бъдещите области на сътрудничество със СГО, като втора по значимост област се очертава „разработване и/или актуализирането на общински план и/или стратегия” (69,2 %). Процентът на убедените, че именно в тази област следва да се сътрудничи е близък до дела на служителите на общинската администрация, които считат, че СГО като цяло са компетентни (около 62 %).
• По всеки от посочените три показателя за мотивация на СГО се констатира висока степен на сходство между оценките на общинската администрация и самооценката на представителите на СГО. Това означава, че представителите на СГО и служителите на администрацията са убедени, че СГО до голяма степен са мотивирани да участват при решаване на социално-икономически въпроси, както и при разработването и прилагането на местни политики и стратегии.
• Гражданите и представителите на общинската администрация дават по-висока оценка (1,96 – 1,98) за компетентността на СГО да участва ефективно при решаване на социално-икономически въпроси в общината, в сравнение със самооценката на представителите на СГО (2,25).
• Като цяло по всеки от изследваните 3 показателя за компетентност и 3 за мотивация, гражданите присвояват по-добри оценки за компетентност и мотивация на СГО отколкото самите СГО.
• Общинската администрация проявява по-критично отношение относно компетенциите на представителите на СГО да участват при разработване и прилагане на местни политики и стратегии..

• Анализът на приоритетните направления за сътрудничество, въз основа на сравнение на позициите на трите целеви групи по идентичен въпрос позволяват да се направи следната констатация. Съществува много висока степен на припокриване на оценките, които дават жителите на общината, представителите на СГО и служителите в общинската администрация. Областите, които се открояват като приоритетни и при трите целеви групи са следните: образование, култура, изкуство и социални дейности.
• Икономическото развитие като област за бъдещо сътрудничество присъства с незначителна подкрепа сред приоритетите за партньорство на СГО. Тази област е сред трите водещи области за сътрудничество за местната администрация и за гражданите.
• Перспективите за сътрудничество между общинската администрация и СГО могат също да бъдат оценени чрез склонността на общинските служители да участват персонално в дебати, които са инициирани от СГО. Много активна позиция демонстрират всички служители на администрацията. 100 % от запитаните общински служители декларират, че могат със своето участие да допринесат за решаване на поставените проблеми. Ето защо те биха приели евентуална покана за дебат от страна на представители на СГО.
• По въпроса за склонността на представителите на СГО да участват в дебати много активна позиция демонстрират над 60 % от запитаните. Те са убедени, че могат със своето участие да допринесат за решаване на поставените проблеми. 25 % от респондентите виждат своето участие по-скоро като начин да бъдат осведомени за случващото се на територията на общината, но те не декларират убеденост, че могат да помогнат за разрешаване на проблемите. 12,5 % от представителите на СГО са скептично настроени към дебати, които по презумция ги оценяват като загубена кауза.
• Още по-непосредствено проявление на активната гражданска позиция на анкетираните се разкрива с въпроса дали представителите на СГО биха инициирали дебат по значими въпроси от социално-икономически характер. 50 % от респондентите са убедени, че биха подходили по този начин, докато 25 % от запитаните не могат да се ангажират с позитивен или негативен отговор. Останалите 25 % от представителите на СГО категорично заявяват, че не биха инициирали дебат. Разпределението на отговорите по въпросите “склонност за участие в дебат” и “готовност за иницииране на дебат” демонстрира висока степен на ангажираност на представителите на СГО към процесите от социално-икономическо естество в общината.
• Сътрудничеството по принцип предполага наличие на мотивация. Представителите на общинската администрация дават много позитивна оценка за своята мотивация. Отговорите по този въпрос кореспондират с комплексните оценки, получени при преценка на мотивацията на общинската администрация да си сътрудничи със СГО и гражданите при решаване на важни социално-икономически въпроси. Общинските служители считат, че местната власт е мотивирана до известна степен да си взаимодейства с гражданите (средна оценка 1,65 по 3-степенна скала) и силно мотивирана да поддържа партньорски отношения със СГО на територията на общината (средна оценка 1,27 по 3-степенна скала).
• Взаимодействието между изследваните целеви групи има потенциал за развитие. Възможен стимул за неговото развитие е информационното обезпечаване на жителите на общината и СГО. Възможно е да се търсят механизми от страна на администрацията за по-висока степен на оползотворяване на потенциала на Интернет като информационен канал при трансфер на данни и послания към жителите на общината. Делът на жителите на общината, които използват интернет като средство за осведомяване за дейността на общинската администрация е почти 30 %, което дава основание да се счита, че тази медия тепърва ще търпи развитие като един от основните институционални канали на общинската администрация.