Проучване

Размер на шрифта: A | A | A |

download: Социологическо проучване - Долни чифлик

„ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ СГО, ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ И ГРАЖДАНИТЕ”

• Наблюдават се различия в мненията на гражданите, представителите на СГО и служителите в администрацията относно въпроса за участие на представители на СГО в консултативни органи на общинско ниво. Според 42,3 % от гражданите, СГО имат такова участие. На свой ред, 65 % от представителите на СГО декларират участие, а 45 % от служителите в общинската администрация твърдят, че представители на СГО участват в консултативни органи на общинско ниво. Вероятна причина за несъответствието е несиметричната информация, която циркулира между изследваните целеви групи. Направената констатация поставя въпроса за оптимизиране на взаимодействието между трите изследвани целеви групи по отношение на информационните потоци между тях. От друга страна трябва да се отчита и факта, че сътрудничество може да се осъществява и във форми, които не са институционализирани и формализирани с конкретно представителство в консултативни органи, което може да обясни по-високия процент отговори от страна на представителите на СГО. Причина за посоченото несъответствието в отговорите може да бъде и непрекъснатия контакт между местна власт и СГО, при което представителите на СГО отчитат и косвените въздействия при вземане на решения от страна на общинската администрация (което автоматично завишава оценката за възприето участие в процеса на управление).
• Жителите на общината, които използват интернет и дават положителен отговор на въпросите за наличие на партньорство и за участие на СГО в консултативни органи на местно ниво е по-висок от тези, които използват интернет, но присвояват отрицателен отговор на въпросите. Същевременно жителите, които не използват интернет са много по-склонни да дават негативна оценка за партньорство и за участие на СГО в консултативни органи. От тук може да се направи предположение, че съществува скептицизъм и дори негативизъм сред една част от населението на общината, защото не са дстатъчно информирани, но по презумция отричат наличие на сътрудничество между СГО и общинската администрация.
• Аналитичният разрез „наличие на партньорство – образователно равнище” показва, че съотношението между положителните и отрицателните отговори по отношение на сътрудничеството между местна власт и СГО варира в според образователното равнище на жителите на общината. Само при жителите с висше образование има положително съотношение на отговорите в полза на наличие на партньорство. По-голяма част от запитаните със средно и под средно образование считат, че партньорство между общинската администрация и СГО липсва. Скептицизмът на тази част от населението може да е провокиран от различни причини, сред които: по-ниски доходи като резултат от образователното им равнище; икономически трудности при справяне с ежедневието и др. Тази връзка обаче не следва да се отдава само и единствено на скептицизъм на хората в общината, а също да се отчита и факторът „осведоменост”. Дори реалното съществуване на сътрудничество в различни форми може да остане незабелязано сред тази част от населението, която няма достъп до информационни канали и средства или не се интересува от текущата работа на общинската администрация.
• Служителите в общинската администрация и представителите на СГО заявяват категорична позиция за липса на конфликти помежду си. Тази категоричност в отговорите е отлична основа за задълбочаване на сътрудничеството между тези групи в посока социално-икономическо развитие на общината.
• Между различните целеви групи съществува различие в оценките относно упражнявания граждански контрол върху решенията на местната власт. Много близки резултати се регистрират между гражданите и СГО. За 15 % от гражданите и СГО категорично се упражнява контрол върху местната власт. Само 3,7 % от служителите на общинската администрация споделят това мнение! Приблизително 60 % от гражданите и СГО считат, че в известна степен контрол има, но това мнение споделят по-малко от 50 % от служителите на администрацията. По отношение на опцията, че контрол липсва, най-нисък е делът на служителите на общинската администрация (7,4 %). Два пъти по-висок е делът на гражданите и СГО, които дават същия отговор. Съществено се различават резултатите по последната опция “без мнение”. Между 5 % и 10 % от гражданите и СГО не споделят мнение, докато почти 41 % от служителите в общинската адмнинистрация не се ангажират с конкретен отговор. Причините за това могат да бъдат различни, напр.: нежелание да се сподели конкретна позиция поради опасение, че анонимността на анкетата ще бъде разкрита; липса на обективна оценка, по която да се оцени степента на контрол и др.
• Почти всички респонденти реагират с проява на активна гражданска позиция на въпроса дали по принцип е необходимо да се упражнява контрол върху решенията на местната власт. Съпоставката в отговорите на трите целеви групи по въпроса показва, че делът на респондентите, които възприемат категоричното становище да се упражнява граждански контрол е най-голям при СГО (70 %). Почти същият е делът на гражданите, които мислят по същия начин (69,2 %). Служителите на общинската администрация, които подкрепят категоричното становище за контрол на дейността е малко по-нисък – 63 %. Значителна част от представителите на общинската администрация подкрепят становището, че контрол е необходим, но само в известна степен (33,3 %). Същото мнение споделят 26,6 % от гражданите и 20,0 % от представителите на СГО. Тези данни показват единомислие относно упражняването на умерен контрол върху работата на общинската администрация. Вероятната причина за посочването на този отговор е желанието да се остави известна свобода за функциониране на администрацията, защото тоталният контрол в редица случаи може да демотивира инициативността й (включително и при вземането на решения), а от друга страна съществува вероятност от забавяне на процесите, свързани с администрирането на дейността (в стратегически, тактически и оперативен порядък).
• Според представителите на местната администрация, най-важните направления на информационните потоци, които следва да бъдат изградени и поддържани от структурите на местната власт към останалите целеви групи са следните: приоритети на социално-икономическото развитие (88,9 %), изпълнение на общинския бюджет (85,2 %), взети решения на всяка сесия на общинския съвет (55,6 %). При съпоставка на отговорите по поставения въпрос с останалите целеви групи се установява, че има висока степен на сходство в начина на мислене на служителите на местната администрация, представителите на СГО и гражданите. Единственото различие в приоритетите се констатира при СГО, чиито представители считат, че сред първите три приоритета за информационно обезпечаване се нарежда “разработването и прилагането на местни политики и стратегии”. За тази целева група с малко по-нисък приоритет е информирането за взетите решения на всяка сесия на общинския съвет. Жителите на общината регистрират относително слаб интерес към получаване на информация за местните политики и стратегии. Причина за това е, че от една страна политиките и стратегиите са по-специфичен въпрос, от друга страна – те са с висока степен на абстрактност и изискват специфични познания в областта на управлението на административни единици. За представителите на СГО въпросът за местните стратегии и политики не е толкова концептуален и непонятен. Той има конкретно измерение и стойност, защото почти всяка СГО в процеса на осъществяване на своята дейност е имала отнощение към разработване и/или прилагане на определена стратегия.

„ОЦЕНКА НА ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ”

• С малки изключения служителите на общинската администрация възприемат предоставяната от местните власти информация като достъпна, навременна, точна и пълна. Комплексната претеглена самооценка на служителите за цялостната работа на общинската администрация (след отчитане на всеки от разгледаните 10 показателя) е силно позитивна – 1,36.
• Комплексната претеглена оценка на представителите на СГО за цялостната работа на общинската администрация след отчитане на всеки от разгледаните 10 показателя е много позитивна – 1,29. Като се отчете факта, че оценяването е по 3-степенна скала може да се уточни, че оценката е между «отлична» и «много добра». Интерес предизвиква факта, че оценката на представителите на СГО за работата на общинската администрация е по-добра от оценката, която самата администрация дава за своята работа.
• Между 30 % и 60 % от гражданите изразяват положително или неутрално становище по всяка от областите за оценка на общинската администрация. Това също води до формиране на високи оценки по всеки показател, но като цяло оценките на гражданите са малко по-ниски от тези на представителите на СГО, т.е. гражданите като цяло са по-скептични. Комплексната претеглена оценка на гражданите за цялостната работа на общинската администрация след отчитане на всеки от разгледаните 10 показателя е позитивна – 1,43, т.е. гражданите дават „много добра” оценка на служителите на общинската администрация.
• Гражданите и представителите на СГО оценяват високо осигуряваната информация от страна на общинската администрация. Гражданите са малко по-скептични като цяло от представителите на СГО относно качеството на информацията. Това не е изненадващо, защото СГО поддържат партньорски отношения с общинската администрация и в „оперативен режим” бързо и почти безпроблемно се осведомяват за дейностите на местната власт.
• Анализът на отговорите на населението и СГО за качеството на предоставяната от общинската администрация информация дава основание да се направи извод, че използваните от общинската администрация информационни канали и средства по отношение на СГО са оптимизирани в по-висока степен в сравнение с тези, насочени към гражданите на общината. Следователно трябва да се търсят възможности за тяхното по-ефективно използване за трансфер на необходимата като количество и качество информация.

„ОЦЕНКА НА СТРУКТУРИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО”

• Служителите на общинската администрация оценяват като много добра мотивацията на СГО. Не така стои въпросът обаче с мнението им относно компетентността на СГО. По въпросите, свързани с разработването и приложението на местни политики и стратегии се констатират оценки, които са неутрални, но са разположени в негативната част на скалата (2,11 и 2,04). Между 15 % и 22 % от служителите на общинската администрация считат, че липсват компетенции на СГО за да участват ефективно в процеса на разработване и прилагане на местни политики и стратегии. Същевременно между 67 % и 74 % от запитаните мислят, че СГО са компетентни в известна степен, но има още какво да се желае. Мнението на служителите на общинската администрация е логично предвид получените вече отговори от тях относно направленията, в които е необходимо да се осигурява информация на СГО и гражданите и за областите на бъдещо сътрудничество с тях. Местните политики и стратегии са направление с най-нисък приоритет относно осигуряването на информация от страна на местната власт. Само 37 % от служителите в администрацията считат, че е необходимо СГО и гражданите да получават информация по този специфичен въпрос. Възможна причина за относително ниския относителен дял (в сравнение с останалите области) е скептицизмът на една част от общинските служители, че тази информация може да обезпечи компетентни ответни реакции сред голяма част от гражданите и СГО в общината. Същевременно, когато общинските служители оценяват бъдещите области на сътрудничество със СГО, като водеща област се очертава „разработване и/или актуализирането на общински план и/или стратегия” (70,4 %). Процентът на убедените, че именно в тази област следва да се сътрудничи съвпада с дела на служителите на общинската администрация, които считат, че СГО като цяло са компетентни (между 67 % и 74 %).
• По всеки от посочените три показателя за мотивация на СГО се констатира висока степен на сходство между оценките на общинската администрация и самооценката на представителите на СГО. Това означава, че представителите на СГО и служителите на администрацията са убедени, че СГО до голяма степен са мотивирани да участват при решаване на социално-икономически въпроси, както и при разработването и прилагането на местни политики и стратегии. Дори служителите на общинската администрация присвояват по-добра оценка за мотивация (1,52) при решаване на социално-икономически въпроси, отколкото самооценката на СГО.
• Като цяло гражданите проявяват по-критично отношение във връзка с компетентноста на СГО в следните области: ефективно участие в решаване на социално-икономически въпроси (средна оценка 2,09) и ефективно прилагане на местни политики и стратегии (средна оценка 2,09).
• Общинската администрация проявява по-критично отношение относно компетенциите на представителите на СГО да участват при разработване на местни политики и стратегии (средна оценка 2,11).
• Оценките за мотивация на представителите на СГО са по-благоприятни, отколкото тези за тяхната компетентност. От тук може да се направи извод, че представителите на СГО имат желание да участват ефективно в процесите на управление на общината, но все още не им достигат конкретни познания и опит по специфични въпроси (напр. при разработване и приложение на местни политики и стратегии).
• Представителите на СГО имат ясна представа и в голяма степен обективно оценяват нивото на своята компетентност и мотивация. Една от причините за констатираните по-ниски оценки за компетентност на СГО е факта, че в оперативен порядък организациите се стремят да усвояват знания и умения, които да им позволят да проявят своя потенциал и да бъдат по-ефективни от гледна точка на обществеността. Декларираната висока степен на мотивация на представителите на СГО показва желание за целенасочена промяна чрез обучения за придобиване на специфични знания в области, които са значими при управлението на всяка териториално-административна единица.

„ПЕРСПЕКТИВИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО”

• Анализът на приоритетните направления за сътрудничество, въз основа на сравнение на позициите на трите целеви групи по идентичен въпрос позволяват да се направи следната констатация. Съществува много висока степен на припокриване на оценките, които дават жителите на общината, представителите на СГО и служителите в общинската администрация. Областите, които се открояват като приоритетни и при трите целеви групи са следните: образование, култура, изкуство; спортна и туристическа дейност и социални дейности. За областта “социални дейности” следва да се уточни, че заема водещо място сред целевата група на общинската администрация.
• Икономическото развитие като област за бъдещо сътрудничество присъства с незначителна подкрепа от 5 % до 7 % сред приоритетите за партньорство на СГО и на гражданите. Тази област остава на заден план и при местната администрация (с 29,6 % подкрепа).
• Перспективите за сътрудничество между общинската администрация и СГО се оцененяват чрез склонността на общинските служители да участват персонално в дебати, които са инициирани от СГО. Много активна позиция демонстрират всички служители на администрацията, като декларират, че могат със своето участие да допринесат за решаване на поставените проблеми. Ето защо те биха приели евентуална покана за дебат от страна на представители на СГО.
• Сътрудничеството по принцип предполага наличие и на мотивация. Представителите на общинската администрация дават много позитивна оценка за своята мотивация. Общинските служители считат, че местната власт е мотивирана до известна степен да си взаимодейства с гражданите (средна оценка 1,56 по 3-степенна скала) и силно мотивирана да поддържа партньорски отношения със СГО на територията на общината (средна оценка 1,22 по 3-степенна скала).
• Взаимодействието между изследваните целеви групи има потенциал за развитие. Възможен стимул за неговото развитие е информационното обезпечаване на жителите на общината и СГО. Възможно е да се търсят механизми от страна на администрацията за по-висока степен на оползотворяване на потенциала на Интернет като информационен канал при трансфер на данни и послания към жителите на общината. Делът на жителите на общината, които използват интернет като средство за осведомяване за дейността на общинската администрация е над 20 %, което дава основание да се счита, че тази медия тепърва ще търпи развитие като един от основните институционални канали на общинската администрация.