Община Девня

• Преобладаващата част от служителите в общинската администрация (над 60 %) твърдят, че представители на СГО участват в консултативни органи на общинско ниво. В това отношение се наблюдават различия в мненията на гражданите, представителите на СГО и служителите в администрацията. Според гражданите, участието на СГО в консултативни органи е едва 27,5 %, а 40 % от представителите на СГО декларират подобно участие. Причина за посоченото несъответствие може да бъде несиметричната информация между трите целеви групи. Направената констатация поставя въпроса за оптимизиране на взаимодействието между трите изследвани целеви групи по отношение на качеството на информацията и ефективността на използваните информационни потоци между тях.
• Представителите на гражданите, общинската администрация и СГО заявяват категорична позиция за липса на конфликти между отделните целеви групи.
• Почти всеки трети гражданин счита, че категорично се упражнява контрол върху решенията на общинската администрация. Делът на служителите на общинската администрация, които дават същия отговор е 22,2 %. Малко по-оптимистична оценка дават представителите на СГО – 40,0 %. Вероятна причина за това е, че в комуникацията с представители на местната власт СГО се информират за различни процеси, проблеми, тенденции и други на ниво община. Тази комуникация е един от начините за лансиране на идеи, споделяне на позиции и други, които пряко и косвено могат да играят ролята на стимулиращ или ограничаващ фактор в процеса на изработване на управленски решения. Ето защо, дори да липсва директно и непосредствено участие на СГО при изработване на конкретно решение, на практика има индиректно (косвено) влияние в процеса на управление на общината.
• Интересна е съпоставката в отговорите на трите целеви групи по въпроса дали по принцип трябва да се осъществява контрол върху решенията на местната власт. Оказва се, че делът на респондентите, които считат, че трябва категорично да се упражнява граждански контрол е най-голям при служителите в общинската администрация (67 %). Същевременно 50 % от анкетираните представители на СГО дават същия отговор, а относителният дял на представителите на гражданите, които мислят по същия начин е най-нисък – 42 %.
• Въпросът за информационните потоци, които следва да бъдат изградени и поддържани от структурите на местната власт към останалите целеви групи е от съществено значение за информираното им поведение. Според представителите на местната администрация, най-важните направления на информационните потоци са следните: приоритети на социално-икономическото развитие (77,8 %), изпълнение на общинския бюджет (72,2 %), взети решения на всяка сесия на общинския съвет (66,7 %) и разработвани и прилагани политики и стратегии (с най-нисък дял на посочване – 38,9 %). При съпоставка на отговорите по поставения въпрос с останалите целеви групи се установява, че има висока степен на сходство в начина на мислене на служителите на местната администрация и представителите на СГО. Заявеният интерес на гражданите към всяка от посочените области (с изключение на информацията за изпълнение на общинския бюджет) е почти два пъти по-нисък в сравнение с групите “СГО” и “общинска администрация”.
• Около 30 % от гражданите и представителите на СГО посочват, че инцидентно са се провеждали дебати между представители на общината и СГО по важни социално-икономически въпроси. Делът на отговорилите, че редовно е имало дебати варира между 10 % и 20 %, а между 45 % и 60 % са убедени, че дебати никога не са провеждани. Сравнението на мненията на целевите групи отново извежда въпроса за информацията и за ефективността на осъществяваната комуникация между местната власт, СГО и гражданите, което потвърждава вече направената хипотеза, че това е една от областите, в които има нереализиран потенциал за развитие.
  
  „ОЦЕНКА НА ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ”
  
  
  • С малки изключения служителите на общинската администрация възприемат предоставяната от местните власти информация като достъпна, навременна, точна и пълна.
  • Комплексната претеглена самооценка на служителите за цялостната работа на общинската администрация (след отчитане на съвкупност от 10 показателя) е силно позитивна (отлична).
  • Комплексната претеглена оценка на гражданите за цялостната работа на общинската администрация (след отчитане на всеки от разгледаните 10 показателя) е по-скоро позитивна (т.е. между «много добра» и «добра»).
  • Комплексната претеглена оценка на представителите на СГО за цялостната работа на общинската администрация след отчитане на всеки от разгледаните 10 показателя е позитивна (т.е «много добра»).
  • При условие, че се направи съпоставка между средните оценки на гражданите и тези на представителите на СГО за качеството на предоставяната им от общинската администрация информация се установява, че и двете целеви групи оценяват еднакво информацията по критерия „пълнота”. Гражданите дават по-висока оценка (1,78) за „точност”, в сравнение с тази формирана от отговорите на представителите на СГО (2,2). По останалите два показателя „достъпност” и „навременност” гражданите проявяват по-висока степен на скептичност (съответно оценки 2,52 и 2,61) от работещите в СГО. Това не е изненадващо, защото СГО поддържат партньорски отношения с общинската администрация и в „оперативен режим” бързо и почти безпроблемно се осведомяват за дейностите на местната власт. Комплексната средна оценка за качеството на получаваната от СГО информация е 2,13. Отчитайки факта, че оценяването се извършва по 5-степенна скала, може да се направи извода, че като цяло представителите на СГО възприемат като задоволително качеството на получаваната от тях информация.
  
  
  „ОЦЕНКА НА СТРУКТУРИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО”
  
  
  • Представителите на СГО се ползват с много висока степен на доверие от страна на обществеността. Високата степен на доверие на населението относно компетентността и мотивацията на СГО е добра база и сериозна предпоставка за успех на различни идеи за социално-икономическото развитие на общината, които могат да бъдат инициирани от нестопанските организации.
  • Мотивацията на представителите н СГО е оценена в три разреза. По всеки от тях се констатират различия в начина, по който представителите на СГО се самооценяват и оценката, която те получават от гражданите на общината. Гражданите присвояват по-ниски оценки, което означава, че според тях предствителите на СГО не са мотивирани в желаната степен. Причина за това може да бъде начина, по който СГО комуникират с публиките и не особено сполучливите опити за тяхното позициониране в съзнанието на жителите на общината. Тази хипотеза частично се потвърждава и от желанието на СГО да се усъвършенстват в сферата на привличане и комуникация с обществеността (както декларират 70 % от организациите). Получените резултати дават основание да се направи извода, че е необходимо да се предприемат конкретни маркетингови мероприятия, с които представителите на СГО да популяризират в по-висока степен и по по-достъпен начин своята дейност, постижения и ограничители.
  • Жителите на общината са убедени в по-висока степен в компетенциите на СГО да решават въпроси от социално-икономически характер, отколкото самите СГО.
  • При оценка на компетентността на СГО за разработване на местни политики и стратегии се наблюдава припокриване на отговорите на гражданите и на представителите на СГО. Критичното отношение на гражданите по отношение на компетентноста на СГО е в унисон с оценките, присвоени от представителите на общинската администрация по същите въпроси.
  • Съществува значителна разлика в самооценките на СГО за компетентност и мотивация (в полза на втората), т.е. оценките за мотивация са по-благоприятни, отколкото тези за компетенции. От тук може да се направи извод, че представителите на СГО имат желание да участват ефективно в процесите на управление на общината, но все още им липсват конкретни познания и опит по специфични въпроси (напр. при разработване на местни политики и стратегии). Една от причините за констатираните оценки е факта, че една част от организациите отскоро осъществяват своята дейност и в оперативен порядък се стремят да усвояват знания и умения, които да им позволят да проявят своя потенциал и да бъдат по-ефективни от гледна точка на обществеността. Декларираната висока степен на мотивация на представителите на СГО показва желание за целенасочена промяна чрез обучения за придобиване на специфични знания в области, които са значими при управлението на всяка териториално-административна единица.
    
    „ПЕРСПЕКТИВИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО”
    
    
    • Съществува висока степен на припокриване на оценките, които дават жителите на общината, представителите на СГО и служителите в общинската администрация. Областите, които се открояват като приоритетни са следните: социални дейности; здравеопазване; образование, култура и изкуство; човешки права. За областта “образование, култура и изкуство” следва да се уточни, че заема водещо място сред целевите групи на представителите на СГО и гражданите, но съвсем не е посочена като приоритет от служителите на общинската администрация. Причина за това вероятно е възприемането на тази област по презумпция като ангажимент на местната власт, поради което останалите области са акумулирали повече отговори.
    • Икономическото развитие изобщо не присъства сред приоритетите за партньорство на СГО. Тази област остава на заден план и при жителите на общината, но заема едно от първите места като приоритет на местната администрация.
    • 100 % от запитаните общински служители декларират, че могат със своето участие да допринесат за решаване на поставените проблеми. Ето защо те биха приели евентуална покана за дебат от страна на представители на СГО.
    • Сътрудничеството по принцип предполага наличие на мотивация. Общинските служители считат, че местната власт е мотивирана до известна степен да си взаимодейства с гражданите и е силно мотивирана да поддържа партньорски отношения със СГО на територията на общината.